Ерозиите са киселинно индуцирана загуба на твърди зъбни тъкани, които могат да доведат до естетични и функционални нарушения. Те са некариесни увреждания на твърдите зъбни тъкани, които възникват в резултат на директно въздействие на киселини върху чиста зъбна повърхност. За разлика от кариозните лезии, в този процес не участват микроорганизми. Тъй като пациентите регистрират ерозивните дефекти най-често в напреднал стадий, ранното диагностициране от зъболекаря е особено важно.

Има рискови групи, при които честотата на ерозиите е много голяма. Това са лицата с психогенни хранителни разстройства, особено когато те са в комбинация с повръщане. Най-известните форми на хранителни разстройства са анорексията и булимията.

При хронично киселинно въздействие лезиите обикновено не са болезнени и биват забелязани от пациентите едва когато доведат до значителни промени в цвета и формата на зъбите. Инициалните ерозивни дефекти се проявяват със загуба на типичния за емайла повърхностен блясък. При развитието се стига до плоскостна загуба на твърда зъбна тъкан. В областта на туберкулите възникват окръгляния и вдлъбнатини, в резултат на което оклузалният релеф в напредналите стадии може да бъде напълно заличен и заравнен. При продължителна киселинна атака загубата на тъкан може да достигне до дентина.

Ерозиите на зъба могат да бъдат резултат от действието на екзогенни киселини като кисели храни и напитки, кисели хранителни добавки и медикаменти или ендогенни киселини. Единственият ендогенен източник на киселина е стомашното съдържимо, което може да попадне в устната кухина посредством повръщане или рефлукс. Произведената в стомаха солна киселина, поради ниското си рН (1,0 - 2,0) притежава висок корозионен потенциал. В стомашния сок се съдържат различни протеолитични ензими, които благоприятстват прогреса на дентиновите лезии.

След обстоен разговор и снемане на подробна анамнеза препоръчва се хранителен протокол, за да се избегнат евентуални екзогенни киселинни източници.

За да се редуцира ендогеннта киселинна експозиция е необходима съвместна работа с лекар специалист, за да се лекува основното заболяване.

Редукция на деминерализационния процес може да се постигне чрез нанасяне на подходящ предпазващ слой, например дентинов адхезив. Той, обаче, има сравнително ограничена издръжливост (от 3 до 6 месеца).

Не е препоръчително да се мият зъбите директно след повръщане поради интензитета на киселинното въздействие и силата на солната киселина. Добре е, ако може устата да се изплакне с флуоридсъдържащ разтвор.

Навременната диагностика и правилно подбрано лечение ще ви предпази от нежелани функционални и естетически проблеми.