Дъвкателният апарат се състои от зъби, пародонт, кости, две темпоромандибуларни стави, които държат долната челюст и дъвкателни мускули.

Зъбът се състои от коронка и корен. Зъбната коронка е изградена от емайл, дентин и пулпна камера. Най-горната - твърда, прозрачна и лъскава обвивка на зъба се нарича емайл.

Изграден е главно от неорганични вещества. Това го прави устойчив при дъвчене, също и защитава подлежащите тъкани.

Под емайла се намира зъбно вещество наречено дентин. Той е изграден от гъста мрежа от дентинови каналчета. В дентиновите каналчета проникват нервни влакна, които стигат до границата с емайла и на тях се дължи голямата болкова сетивност на тази част на зъба.

Дентинът е по-богат на органични вещества, затова има жълтеникав оттенък от където идва и различната нюансираност в цвета на зъбите. Той е по-мек и по състав е подобен на човешките кости. Дентинът подплатява емайла, а с нервните влакънца в него осъществява сетивна и градивна функция – затова боли ако се почиства без упойка.

Зъбните корени са изградени от сходно на дентина вещество наречено цимент.

Кухината на зъба е изпълнена с мекото вещество наречено пулпа.

Пулпата храни зъба и от нея идва най-голямата част от неговата сетивност. Тя е богато инервирана и при нейното възпаление се получават силни болки.

Около зъба се намира зъбодържащият апарат наречен пародонт. Той включва периодонциум, околозъбна кост и венец. Периодонциумът е “амортисьорът” на зъба. Основна структура в него са колагеновите влакънца, които при хранене се опъват, т. е. зъбът опъва, а не натиска костта. Затова спомага и богатото кръвоснабдяване, нещо като омекотителна възглавница около зъба Венецът предпазва и обвива костта около зъба и също участва в дъвкателния процес. Затова той е прилепнал плътно към костта около него, като малка част от него е свободна – около зъбната шийка – мястото се нарича венечен джоб. При здрав пародонт нормалната му дълбочина е максимум 2мм. Костта около зъбите е богато инервирана и кръвоснабдена, което я прави много чувствителна, но и бързо възстановяваща се.

Периодонциумът има ф-ма на пясъчен часовник. Най-тесен е в средата на корена. Колагеновите влакна вървят косо и леко се удължават при натиск, без да са еластични.Това осигурява физиол.подвижност на зъба. Дъвкателното налягане се предава не като натиск, а като теглене. В период. има рецептори за болка, докато в спонгиозата на костта- няма.

При възпаление в период. се повишава налягането, притискат се нервите и болковите рецептори в кръвоносните съдове – получава се урадиираща болка.

Компактата на костта (lamina dura) е перфорирана от фолкманови к-ли, през който преминават кръвоносни съдове и нерви от костта към период. Те не позволяват при възпаление да се повиши наляганнето в периодонциума толкова много, както това става в затворената пулпна камера, затова периодотитната болка е по-слаба от пулпитната.

Циментът се отделя през целия живот и е най-дебел при апекса, а в шийката е най-тънък.

В периодонциума има рецептори за болка, механорецептори (за мнатиск и налягане), проприорецептори (за допир)- усещане за локализация, т.н.дълбока сетивност.

Когато дъвчем храната дъвкателните повърхности на горните и долни зъби се трият. Върху всеки зъб има миниатюрни точкови контакти, където се развиват сили от порядъка на 80-100кг. Ето защо от огромно значение е правилното възстановяване на тези повърхности от най-малките пломби до целите протези. Съществува специална наука - гнатология – наука за оклузалните и артикулационните съотношения (контактите в покой и хранене).

Ако например един контакт е по-плътен се уврежда пародонта на зъба – натоварва се само той. Ако при възстановяването на зъба той се направи по-нисък – не участва в храненето, а това го изключва от функция или се налага (несъзнателно) по-усилено дъвчене върху него и отново се натоварва неправилно.

Зъбът е едно произведение на природата, което трябва да бъде пресъздадено от стоматолога максимално близко до оригинала.

Денталните лекари трябва да се стремят да използват методи на лечение, които запазват максимално естествените зъбни тъкани.

На човек емайл се дава само веднъж в живота и ако го загуби, това е безвъзвратно. Затова основополагаща концепция в съвременната стоматолоия е минимално инвазивната стоматология.

Основните принципи на минимално инвазивната стоматология са:

- Установяване на причините за развитие на кариозния процес.

- Съставяне на план за профилактика. Средствата отделени за профилактика, с цел предпазване от заболяване не са загубени, а са най-доброто капиталовложение за Вашето здраве.

-  Провеждане на лечение на кариозните дефекти като се съобразяваме с анатомията на зъба.

При минимално инвазивната техника не се препарират макроретенции, т.е. не се отнемат излишно ТЗТ(твърди зъбни тъкани). Извършва се некротомия на кариозния разпад, премахва се единствено необратимо променения денин, запазва се и укрепва отслабения, но здрав емайл на зъба. Със съвременните адхезиви и нанохибридни композити могат да се постигнат по-добри резултати отколкото с изрязването на естествените зъбни тъкани и заместването им с изкуствени (коронки).

- Назначаване на етиопатогенетично лечение с прием на биоактивни реминерализиращи средства (Tooth Mousse).