Лошият дъх (халитозис) в 90% от случаите се дължи на проблеми в устната кухина. Пациентите със заболявания на венците страдат от халитоза около четири пъти повече. Употребата на бонбони, води и спрейове за уста маскира лошия дъх само за 20-30 мин.

Винаги трябва да се търси източника на лощия дъх. При диабет дъхът на болния е на гнили ябълки. При диабетиците има бързо отлагане на зъбна плака, която ако не се почиства се превръща в зъбен камък. Това се обяснява с по- въсоката концентрация на глюкоза в слюнката и във венечните джобове. Нарушените капиляри и микрокръвоизливи също способстват за развитието на гингивити и пародонтоза. Развиващите се при диабета във венечия джоб бактерии са особено агресивни и борбата с тях е трудна. Ако при отстраняване на зъбната плака неприятният дъх не изчезне се налага приемането на антибактериални препарати.

При пародонтоза има зловоние.

Когато миризмата на издишвания през носа въздух е по-лоша от тази, на издишвания през устата, може да е налице хронично възпаление на околоносните кухини, полипи и пр.

При обратното явление може да е на лице хроничен бронхит. При кисело-гнилостна миризма на издишвания въздух – хроничен гастрит; при гнилостна миризма – белодробни заболявания; при миризма на риба и урина – проблеми с бъбреците, мирис на пресен черен дроб индикира цироза; ацетонова миризма се наблюдава при болни от диабет или при гладуване.

Защо сутрин имаме лош дъх в устата?

През деня слюнката отмива хранителните остатъци, но докато спим продукцията на слюнка силно се снижава и колкото повече време човек спи,толкова по-дълго микроорганизмите разграждат непочистените хранителни остатъци и произвеждат „утринния дъх”.

Понякога децата имат лош дъх. Източник може да е стомаха, лоша хигиена на зъбите, аденоиди. В последния случай е налице упорита хрема и секретите невинаги се отделят навън, а се поглъщат. Тази слуз е богата на бактерии и попаднала в стомаха пречи на нормалното храносмилане (храната се задържа по-дълго в стомаха). Тя също така понижава апетита и води до неприятния дъх в устата. Лечението е отстраняване на яденоидите хирургично или промивки на носа с различни билкови или лекарствени продукти.

Често възрастните хора имат лош дъх. С напредване на годините настъпват промени във всички органи и системи на човешкия организъм, в това число и в устната кухина. Обемът на пулпата се намалява и като следствие се намалява регенеративната способност на дентина, уголемяват се венечните джобове, много зъби се загубват, намаляват защитните свойства на лигавицата на устата и като краен резултат над 80% от хората развиват пародонтоза. Пълното отстраняване на зъбите и поставянето на протези също води до проблеми с дъха. Неприятният мирис в устата най-често се дължи на локални патологични процеси, съпроводени с локално разграждане на протеини, съдържаши сяра. Такива има в хранителните остатъци, мъртвите тъкани, бактериални клетки и кървене при гингивит и пародонтоза. 80% от бактериите отговорни за лощия дъх живеят върху езика. Те се отнасят към условно-патогенните микроорганизми и нормално обитават човещкия организъм, като при определени условия могат да предизвикат заболяване. Те отделят ендотоксин и голямоколичество ферменти, които имат деполимеризиращи свойства. Известно е, че белтъците са съставени от аминокиселини. Две от тях съдържат сяра. При разграждането им се образуват летливи серни продукти, които предиздикват лош дъх.

Намаленото отделяне на слюнка, което води до сухост в устата (ксеростомия), също може да е причина за лошия дъх в устата.

Ксеростомия се наблюдава при приемане на някои медикаменти като лекарства за понижаване на кръвното налягане, антидепресанти, антихистамини, продължителна употреба на капки за нос съдържащи адреномиметици, води за уста съдържащи спирт, при агресивни диети и стресови състояния.

Тютюнопушенето благоприятства пародонталните заболявания и намалява теченето на слюнката. В резултат се получава лошдъх. Процесът се засилва от отлагането на никотин и катран по зъбите, езика и бузите. Пушенето води до повишаване на рН на слюнката и изсушаването на устата, което улеснява развитието на бактериите имащи отношение към лошиядъх. Пушенето може да обостри гингивитите и да влоши състоянието на синусите.

Някои жени констатират промени в дъха си във връзка с менструалния цикъл. Това има отношение към начина по който хармоните управляват концентрацията на слюнката. При намалено количество и гъста слюнка се създават предпоставки за намалено съдържание на кислород и респективно за лош дъх.

Употребата на алкохол предизвиква лош гнилостен дъх, поради обстоятелството,че изсушава устата , при което драстично се увеличава броя на анаеробните бактерии. Кафето с кофеин съдържа високи нива на киселини под чието влияние бактериите се репродуцират по-бързо (нормално се размножават за 10-12 часа)и предизвикват горчив вкус. Това може да се предизвика и от всяка кисела храна или напитка.

Захарта в сладките храни е източник на енергия и стимулира растежа на бактериите. Затова, ако се налага да се маскира дъха с някакъв бонбон или таблетка за смучене, те не трябва да съдържат захар.

Най-честият източник на лош дъх е езика. Той е покрит със слой анаеробни бактерии, които обикновено живеят между папилите на езика (не по повърхността му), където липсва кислород и при лоша устна хигиена и непочистване на езика се получават налепи – бели, жълти, дори кафяви. Затова задължителна част в ежедневната вечерна хигиена на устата трябва да бъде почистването на езика със специална четка за език. След това устата се изплаква със антибактериален разтвор.