В една детска книжка се казва така : „ Не е смел този, когото не го е страх, а онзи, който въпреки страха прави това, което трябва да се направи“.
Много често в кабинета влизат хора с думите „Уфф, много мразя да ходя на зъболекар!“. Всъщност страхът от зъболекар е фобия.
На никого не му е приятно да го боли, но болката е ежедневна реалност в зъболекарския кабинет. Силата и продължителността на тази болка може да се контролира с лекарствени и нелекарствени средства. За да може да повлияе върху цялостното болково изживяване на пациента, стоматологът трябва да прецени, да диагностицира и да лекува биологичните (физични), психологичните (емоционални, познавателни и поведенчески) и социалните (отношенията с другите) аспекти на болката.
Пазарът изобилства от лекарства против болка, които могат да помогнат за овладяване болката на пациента и въпреки това около 40% от следоперативните пациенти съобщават за недостатъчно облекчаване на болката, въпреки фармакологичните средства.
Когато пациентите са силно напрегнати или тревожни, локалните анестетици могат да не подействат така, както при релаксиран пациен. Хормоните, свързани с тревогата (напр. епинефрин) могат да попречат на нормалното действие на локалните анестетици. Ефектът на медикацията може да е закъснял или недостатъчен, или да отзвучава твърде бързо.
Когато решава как най-добре да овладее болката на пациента, стоматологът трябва да се съобрази с много фактори, включително пристрастяване,толерантност, други лекарства, които пациента приема в момента (за избягване на взаимодействия и възможни странични ефекти).
Пациентите, които приемат противоболкови лекарства по причини извън денталната сфера (напр. хора с хронична болка поради други заболявания или състояния), или такива, които злоупотребяват с такива медикаменти за ободряване – могат да не достигнат необходимия аналгетичен ефект за дентално лечение без увеличаване на нормалните дози.
Важно е да се знае, че има връзка между физическата и психическата болка. Проучванията са установили, че болковите дразнения не са единствения фактор, от който зависи усещането за болка. Стресът, очакването на болката, психологически фактори и дори генетиката играят роля в начина и силата на усещане на болката. Често се случва да „изтръпнем“ най-много, когато си тръгваме от кабинета. Именно този факт е пример за психичната компонента на болката.
Преживяванията, очакванията, културата, фокусът на внимание и тревогата са психологически фактори, които могат силно да допринесат към субективното усещане на болката. Минали случки със зле овладяна болка при зъболечение могат да накарат пациента да избягва или отлага лечението. Миналият опит е огромен фактор, който играе роля при всяко свързано с болка преживяване. Той дори влияе върху начина, по който хората преживяват бъдещи събития. Психологичната травма ги прави по-податливи към болката. Хората, които изпитват силен страх, често се оплакват от по-силна болка.
Страхливите пациенти често избягват денталната помощ и изтърпяват години на дискомфорт от своите зъби. Щом веднъж страхливия пациент развие доверие към своя зъболекар, страхът му бързо се изпарява. Той проумява, че зъболечението далеч не е толкова некомфортно, колкото болката, която е търпял ежедневно от инфектираните си зъби.
Гледището на пациента за болката може да повиши или намали усещането на болката. Някои хора възприемат болката като катастрофа. Ако вие възприемате болката като страшно, ужасяващо, съкрушително преживяване, тя ще бъде именно такова. Хората с катастрофална нагласа имат в мозъка си полета, които са по-реактивни спрямо болката.
Взаимоотношенията на пациента с неговия стоматолог също може да засили или отслаби усещането за болка. Пациент, който смята, че зъболекарят му го третира със съчувствие и респект, понася по-леко болката.
Според най-нови данни, в мозъка съществуват особени центрове за болка, които се припокриват със зоните за обработка на емоциите.Това е вероятното обяснение за субективните качества на болката.
Макар, че всички пациенти могат да изпитват болка, това болково изживяване се проявява различно по много причини, т.е. пациентите имат различни прагове на болка.
Хората притежават генетичен апарат, който определя тяхната болкова реакция. Има огромна разлика в генетичната припода на всяко лице, която определя как то възприема болката. Учените са установили, че полът, хормоните, генетиката и мозъчната неврохимия влияят върху физическата и емоционална реакция към болката.
Колкото повече човек мисли за болката – съществуваща или очаквана – толкова повече го боли. Затова е хубаво да се отвлича вниманието на пациента (напр. със слушането на музика). Чрез отклоняване на мислите на пациента от болката и изместване на неговия фокус към положителни мисли и чувства може да се промени начинът, по който организмът реагира на очакването за болка и стрес.
С напредване на възраста чувствителността към болката се увеличава.
Поради нивата на хормоните, жените са по-чувствителни към болка по времена менструалния цикъл.
Недостигът на сън от порядъка на четири часа за една нощ води до значително понижение на прага на болката. Последиците от недоспиването се натрупват нощ след нощ, така че недоспиване от 1-2 часа за две до четири нощи ще има същия ефект.
Хората имат комплексни реакции към болковия процес. Това, което чувствате, е следствие на вашите изживявания и вашите гени. С гените не можете да направите нищо, но можете да контролирате изживяването.
“Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си.”
Марк Твен