Това дали ще усещаме нещо по време на работата на зъболекаря зависи от много фактори. Важна роля играе стресът и страхът от зъбната болка. Тогава се отделя много адреналин, което ускорява обмяната и често дори при добре поставена анестезия ние усещаме болка.
Болката е субективно усещане. Всеки е различно чувствителен на нея, с различен болков праг. Едни са по- спокйни и не се страхуват. Тогава не се и налага поставяне на упойка. Други са много страхливи и дори при самата мисъл, че ще им правят зъб изпитват ужас. Тогава и самата анестезия настъпва по- трудно.
Ефектът на упойката зависи и от диагнозата, възрастта и степента на възпаление в пулпата.
Съществува един парадокс свързан с болката при лечение на кариеса. Много често дири при много повърхностни кариеси се налага поставяне на упойка и дори тогава се усеща работата с машинката. Тава е така, защото обезболяването е достатъчно за венеца и периодонциума, т. е. за вадене на зъб, но трудно достига до пулпата. На границата с емайла се разполагат нервните влакна, излизащи от дентиновите каналчета. Именно на допира с тях се дължи тази неприятна болка при работата на стоматолога, която понякога трудно се повлиява особено при многокореновите кътни долни зъби.
Ако знаете, че сте страхливи предупредете стоматолога си, за да може той да подходи правилно. Да направи по- дълбока анестезия или дори да ви даде хапче преди нея, т.н. премедикация. Последната повлиява централната нервна система като това ни действа успокояващо.
Доброто обезболяване гарантира нашето спокойствие и добрата работа на стоматолога. Не се страхувайте и не настройвайте негативно! Доверете се на лекаря си. Това ще осигури и неговото спокойствие по време на работа, което пък гарантира качеството на работата му! Ходенето на зъболекар е екипна работа и зависи от позитивзма и на доктора, и на пациента!
